След сто дни протести: Сигурно другото лято пак ще сме на улицата

След сто дни протести: Сигурно другото лято пак ще сме на улицата

"Сигурно другото лято пак ще сме на улицата" - до това горчиво заключение стигнаха участниците в антиправителствените протести на стотния им ден. "Вече губим надежда, че ще дочакаме оставки", казват демонстрантите за "Дойче веле".
Час преди началото на петото Велико народно въстание след пропускателния пункт на полицията на улиците "Съборна" и "Леге" срещам възрастен мъж с вестници в ръка. Подава ми един и казва: "Дошъл съм си от Швеция. Взимам шведска пенсия и сега с тези пари пиша и печатам вестник за протестите. Безплатен е, защото хората тук са много бедни. Искам обаче да знаят какво се случва на площада, защото всички са отчаяни и объркани. Днес съм дошъл да чуя какво ще говорят евродепутатите. После ще разкажа във вестника."


До БНБ седи оператор с камера. Човек му подава листове с текст. Операторът не ги взима. Човекът се обръща към мен и казва: "Написах стихотворение, озаглавено "Втори терминал". То е за децата, които ни напускат, защото в управлението на държавата няма съвест, чест и морал. Тук остават майките им, които сега са с тях на протеста, за да не ги изпращат пак от Втори терминал. Раздавам го на хората безплатно."


След час площадът е пълен. Семейство с две деца казва: "На протеста сме от самото начало. Вече губим надежда, че ще дочакаме оставки. Борисов говореше, че с протеста някой иска да счупи държавата, но в момента той я чупи всеки ден с масовото раздаване на пари на фона на икономическата криза." Друга жена допълва: "Трябва да има надежда. Този плакат е много точен: "Народ, който е съпричастен на корупцията, не е жертва, а съучастник". Затова сме тук - не искаме да сме съучастници. Борисов и Гешев са се вкопчили във властта, но дори да не подадат оставка, трябва да знаят, че ние ще се борим за честни избори и ще сме тук, докато се махнат."




Хората продължават да се събират. На площада звучат песни, когато организаторите съобщават: "Полицаите не пропускат студенти, които искат да дойдат при нас." Хиляди протестиращи се отправят по "Цар Освободител" към Софийския университет. Викат "Оставка". Тромбите, тъпаните и свирките са оглушителни. Енергията внезапно се променя, хората излъчват решителност и готовност: "Отиваме да вземем студентите от лапите на полицията, защото не ги пускат на площада при нас", казва мъж, размахващ българското знаме. Друг го допълва: "Аман от непочтеност в тая държава, как така няма да ги пускат. Докога тези полицаи, дето бият с боксове и си крият лицата под маски, ще диктуват народната воля?"


Достигаме до улица "Раковски". Полицаите са притиснати между хората от площада и студентите откъм университета. Или някой ще отстъпи, или ще има бой. Полицията отстъпва и прави място на студентите да се включат в протеста. Студентите носят дълъг бял транспарант с надпис "Оставка". Един от тях казва: "Всички, които ни упрекват, че много късно се включваме в протеста, трябва да знаят, че ние бяхме тук през цялото време, но неорганизирано."


Стъмва се. Прииждат още хора. Количките със свирки и знамена предлагат и дъждобрани, защото вали. На трибуната се качва евродепутатът Иван Синчич от Хърватия. Говори за корупцията в България: "Трябва да продължите вашата битка - нищо, че сте уморени."


Питам го защо е дошъл на протестите. "Защото не вярвам в управлението на Борисов. Не вярвам и на отговорите, които даде прокурорът Гешев пред ЕК." Според него въпреки декларациите на главния прокурор Гешев за победи срещу корупцията, на практика няма никакви значими резултати. "На думи тези декларации звучат добре, но са изпразнени от съдържание. Не виждаме изпратени в затвора по важни дела в България. Това ме кара да мисля, че той не казва истината. Затова не спирайте да протестирате. Освободете медиите от зависимости и задължително гласувайте, това е единственият начин да се справите с това управление."


Влизам сред протестиращите, които си говорят: "Тази нощ няма да бият, защото сред нас има евродепутати." Арман Бабикян, един от организаторите на протеста, тръгва към БНТ, където ще гостува в "Панорама". Казва ми: "Те отдавна са забравили, че това е обществена, а не държавна телевизия."


Малко преди началото на "Панорама" пред сградата на БНТ има около 20 души. Вали проливен дъжд. Звучи Let It Be. Организаторите на "Гражданската Панорама" са под шатра, пред входа на телевизията. Говорят си: "Не вярвам, че със следващите избори ще се реши нещо, защото явно оставки няма да има и изборите няма да с честни. Вече нямаме илюзии, че с едни избори ще се свърши. Сигурно другото лято ще сме пак на улицата."


Всичко, което трябва да знаете за: